За членовете на Patreon, цялата аудио книга (безплатно) на този адрес:
/ posts
=============
Разтърси я и видя как тя отваря очи, но видя в очите й омраза и ярост.
- Не го убивайте, татко! Моля те! Той е баща на моето дете, на твоя внук. Искаше само да ме защити и ти го знаеш.
В този миг Титос извика с все сила. Бичът на палачите се бе оплел в косите му и откъсна част от скалпа му. Бащата на убития Кориентус искаше по-скоро да привърши отмъщението, но пък и се наслаждаваше на мъките на момчето.
Генералът не издържа, влезе пак в килията и извади меча си. С един замах отряза главата на третия по ранг офицер и баща на Кориентус. Другите двама офицери замръзнаха на място. Не посмяха да му се противопоставят. Той хвърли меча си до убития и каза:
- Арестувайте ме! Съдете ме! Аз не съм достоен за този пост.
В този момент се чуха силни викове, идващи от коридора. Явно бе станало нещо в гарнизона, защото освен викове, кънтяха и удари от оръжие.
За голяма изненада на офицерите, вместо да видят стражите, то в коридорите нахлуха полупияни пирати, начело с техния предводител, капитан Джакомо. Той бе толкова разярен, че бе забравил да остави отрязаната глава на един от войниците. Носеше я със себе си в едната ръка, а в другата размахваше меч с позлатена дръжка.
Единият от офицерите затвори килията за разпити отвътре и постави резето, след което вдигна меча на генерала, подаде му го и изкрещя:
- Генерале, ще се бием до последната минута с тези главорези.
Генералът се стъписа, взе подадения меч и се опита да прецени ситуацията. Първото, което обаче видя бе, че дъщеря му бе извън килията и че тя бе почти в обсега на Джакомо. Генералът освободи набързо Титос от каишите, като ги сряза и му подаде меча на убития от него офицер, след което изрева:
- Да се бием до последно!
Титос, полужив-полумъртъв, пое меча в ръцете си, изправи се на крака и като че ли се вляха неимоверни сили в него. Отблъсна офицерите толкова силно, че те се озоваха почти залепени за стените. Тогава той понечи да отвори резето на килията, за да излезе навън и да помогне на Пелопония, но Джакомо вече я бе достигнал.
- Още едно движение и нейната глава ще бъде до тая тук! - посочи пиратът вече отрязаната глава, търкаляща се на каменния под. - Хвърлете мечовете! Знам коя е тази девойка. Знам и кой си ти…, Генерале! Да, това е дъщеря ти, нали?
Титос и Генералът се спогледаха.
Пръв бащата постави меча си на пода, след което и любимият на девойката го последва.
- Убийте ги! - извика Джакомо на пиратите си, взе девойката със себе си и я повлече нагоре към изхода.
Пелопония се съпротивляваше, но силата й бе крехка и немощна. Дори се опита да избоде очите на пирата, но той така я удари, че тя изпадна в безсъзнание. Той продължи да я влачи, почти безразлично за него, дали е жива или не. Ръката, за която я влачеше, бе нежна, но имаше нещо, което му пречеше. Забеляза пръстена на един от пръстите й. С тази ръка тя се опита да го рани и тогава блясък се отрази в очите му, но той не обърна внимание.
Джакомо спря. Опита се да извади пръстена със сила. Не успя. Извади остър нож. Отряза с жестокост част от пръста на девойката и го хвърли на пода, като преди това измъкна пръстена лесно.
Наближавайки изхода, който бе изпръскан с кръвта на убитите стражи, Джакомо все още влачеше девойката с неохота. Но я искаше за пленница и за втора жена, след Изура.
В едната ръка държеше пръстена и чувстваше някакви топли вълни да го обливат. Вълни на лудост.
В този момент се появи слънцето и той се спря. Постави девойката до стената, близо до тежката врата на затвора. Отвори ръката си и пръстенът заблестя. «Такъв пръстен може само Майсторът да сътвори» - помисли си Джакомо и продължи да разсъждава. «Майсторът го нямаше, защото самият той, Джакомо го бе убил и преди това изнасилил жена му пред очите му. Тогава? Само «Малкият Майстор» би могъл да направи такова изящно украшение. Значи в килията би могъл да бъде и синът му. Истинският му и единствен син Титос. Този младеж до Генерала може би?! Имаше някаква прилика с майка си, жената, която той изнасили и тя полудя.»
А той, Джакомо, великият пират бе дошъл за него, но не го познаваше, защото не бе го виждал от години. Искаше да го направи сега пират, като него самия и Титос да наследи богатствата му. Затова и нападна форта точно сега. Бе чул, че дъщерята на Генерала ще има празник и че фортът няма да бъде добре охраняван на следващия ден. Затова го нападна и така лесно го превзе, като че ли бе игра. Вратите бяха отворени, дори мостът бе спуснат отгоре на всичко. Повечето от военните спяха, с изключение на стражата в затвора. Превземането бе също необяснимо лесно. След това, Джакомо бе планувал да открие сина си Титос, като го посети в работилницата, във вътрешността на острова и го отвлече. Просто да го отвлече, пък после ще го обучава и ще му каже истината, че той е баща му, а не Майсторът.
Негізгі бет Ойын-сауық Част 03 -
Пікірлер: 1