Процесът и актът на спасението, за които е говорил в началото на гл. 2, касаят както индивидуално отношенията между човека и Бога във „вертикален“ аспект, така и вярващите като общност, в „хоризонтален“ аспект (2:11-22). Чрез делото Си на кръста Христос привлича хората към Себе Си, но и един към друг (ср. 2:13). Премахва разделенията, създавайки една нова общност от вярващи, „свят храм в Господа; в който и вие се вграждате заедно с Духа за Божие обиталище“ (ср. 2:21-22). Причината - Христос е „нашият мир“ (ср. 2:14). В частност това касае най-напред единство между християните от еврейски и нееврейски (езичнически) произход. Касае обаче и всички вярващи, които присъединени чрез вяра в Христовото дело към тази общност, църквата, се присъединяват и един към друг. И тогава съществуващите разделения на каквото и да била основа, следва да останат на заден план - етническа, социална, културна и тн.
Каква е основата, върху която може да се изгради единство? Означава ли то пълно размиване на индивидуалността на отделния човек? И как на практика изглежда това за нас?
Негізгі бет Единството в Христос | Еф.
Пікірлер