ДОБРЕ ДОШЛИ В ЦАРСТВОТО НА СТЕФАН ДУШАН!
Няма да обременявам този синопсис с житието и битието на внука на цар Смилец, най-малкото защото църквата предхожда с комай три века неговия земен път, а съждението че тук е погребан свако му, който според епископ Данило II Душан лично убил - НЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА!
Тази година се навършиха ТОЧНО 20 ГОДИНИ ОТ РЕСТАВРАЦИЯТА НА ЦЪРКВАТА "СВ. ГЕОРГИ" В ОРИГИНАЛНИЯ Ѝ СРЕДНОВЕКОВЕН ВИД. И слава Богу, защото ако знаете как изглежда на снимка от 1974 г. ... НЯМА ДА Я ПОЗНАЕТЕ! Това е така защото към църквата по време на възстановяването ѝ непосредствено след Освобождението е пристроен притвор, поставен е двускатен покрив и е изградена камбанария. След реставрацията притвора с камбанарията са премахнати, за да добие църквата оригиналния си средновековен облик. Средновековният е запазен и възстановен въз основа на снимка направена точно преди сключването на Санстефанския договор, от началото на 1878 г. На снимката като излъчване и зидария църквата е стилово доближаваща се до характерния средновековен облик и примерно сравнена е оприличаваща си с католикона на Бранковянския манастир в община Войла на историческата земя Бърса отвъд Карпатите, в района на Брашов. Бранковянската църква в близост до Фъгъраш е запечатана в оригиналния си вид на снимка от 1899 г.: web.archive.or... ПО СТЕНИТЕ НА КОЯТО МНОГОБРОЙНИТЕ Ѝ ПОСЕТИТЕЛИ СА НАДРАСКАЛИ ИМЕНАТА СИ ПОДОБНО НА ГРАФИТИТЕ ПО СТЕНИТЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ХРАМ "СВ. ГЕОРГИ" В КВАРТАЛ КОЛУША НА КЮСТЕНДИЛ!!!
Църквата е интересна и ценна най-вече заради запазените частично фрески. Андрей Грабар в периода когато живее в България (1919-1926) посещава църквата и я оценява точно в този аспект. Предходно като исторически паметник църквата е отбелязана от Константин Иречек в книгата му "Пътувания по България" и от Йордан Иванов в изследването му "Северна Македония". Историята на църквата и мястото около нея са слабо засвидетелствани. Около храма има, а при строителството му в него са вградени, антични артефакти донесени от Кюстендил в Калосия /днес квартал на Кюстендил с името Колуша, откъдето църквата в ново време е известна като КОЛУШКАТА ЦЪРКВА/, както се е казвало селото през Средновековието. Предвид на което излиза хипотезата, че мястото е обитавано от античността. Обаче проведените през 1976 г. частични археологически разкопки и три сондажа в двора не потвърждават тази хипотеза, ПОРАДИ КОЕТО Е ПРИЕТО, ЧЕ ЦЪРКВАТА И МЯСТОТО ОКОЛО НЕЯ СА ОБИТАВАНИ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО!
Тук вече изскача първият СПОРен момент около датировката ѝ. Част от изследователите приемат предвид българския характер на поселището, че най-ранната постройка датира от края на X век, т.е. от времето на Самуилова България в която от век е наложено православието! За тази хипотеза няма данни, но все таки тя е вероятна, предвид отбелязаната ВЕЛБЪЖДКА ЕПИСКОПИЯ в първата грамота на Василий II Българоубиец. В подредбения списък епископията се намира на 7-мо място, така както е рангът ѝ от надписите на апсидата на базиликата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото преспанско езеро. Към Велбъждката епископия преди хиляда години приспадали Сътеска, Германея /Сапарева баня/, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог с 15 клирици и 15 парици за издръжката ѝ! Велбъждката епископия е правоприемник на прекратилата съществуването си в края на VI век Пауталийска (архи)епископия. През 1019 г. Велбъждката епископия предстои пред българските епископии на Триадица /София/, Ниш, Белград и Скопие!!! Тази подредба издава две неща: първо първенството ѝ по древност и второ - демографски потенциал за духовно развитие в диоцеза ѝ. Два епархийски списъка от времето на император Алексий II Комнин (1081-1118) подреждат Велбъжката епископия на Охридската архиепископия на трето място след катедрите в Костур и Скопие. Като видим резултат от този и църковен подем се явява и храмът "Св. Георги". Тези данни принуждават изследователите да отнасят издигането на храма през XI-XII век. Първите СИГУРНИ ПОДАТКИ СОЧАТ към "св. цар Роман" (Роман IV Диоген; 1067-1071), като основател на Виргинския манастир край Скопие по онова време. Защото във Виргинската грамота храмът в Колуша е упоменат като метох на скопския манастир. Бащата на Роман - Константин Диоген е последователно дук на Солун и наместник в тема България. Василий Бъркич отбелязва през 1771 г., че родно място на Константин Диоген е КЮСТЕНДИЛЪ БАНЯ! Роман Диоген е оженен за дъщерята на Алусиан, вторият син на цар Иван Владислав. Роман носи титлите дук, патриций, антипат, вест, протосеваст и вестарх, преди да стане импертор. Роман Диоген е свързан и с основаването на Пчинския манастир. Датирането на църквата в X век е въз основа и на кръстокуполната ѝ архитектура (кръст в квадрат), която се появява тогава. От друга страна по първоначален вид е близка до атинската църква “Панагия Капникарея” от ок. 1050 г., а през 1072 г. велбъждки епископ е Никифор - грък, познавател на св. Йоан Златоуст.
Негізгі бет Историята на Калосийската митрополитска църква на Охридската архиепископия и на Печката патриаршия.
No video
Пікірлер