По път за с.Житен община Генерал Тошево област Добрич 23.10.2020 г. Тъжната,болезнена истина за живота в топящите се,като сняг села между доизживяващти старините си хора и съхранена памет от миналото ръка за ръка . Към днешна дата има живот,има, но не този от който се нуждае земята,която очаква здрава ръка и кръшна снага.Грохнали,немощни старци очакващи с жаден поглед да видят жива душа,някой да им извика през плета.Неколцина стари ергени липсващи им аромата на жена се показват по улицата с надежда ,да посрещнат със закачка някоя засукана мома.На село не ухае на парфюм, ухае на пръст и тамян. Днес старите надживяват младите.Пъпната връв между майката земя и човека отдавна е срязана и захвърлена ненужна, до скоро изхранваща здрави и силни чеда. Труда на село е тежък и труден, не приготвят гозба на ток и котлон.Смутено комините подсказват, къде има живот. Рушащи, разграбени къщи,запустели обхванати с бурени празни дворове,напомнят тревожно,как преди време в тях е врял боб и живот. Паметните мемориални плочи съхраняват паметта на неотмитата скръб и печал.Читалищата грижливо пазят миналото, обичаите и бита на добруджанеца,но той реално липсва,липсва извън обновените читалищни стени.Липсва дъхавия селски уют и сговор,липсва детския глъч,радостта ,младостта и цвета на живота. Липсва мегдана ,липсват хора в добро и зло на общото селско хоро,липсва онзи оживен хоремаг. Селата умират, с тях ще прекъсне и връзката с нявга богатата ,потна добруджанска земя. Благодаря на Здравко Георгиев,кметски наместник в с.Сноп,който ми показа какво е направил с европейски фондови пари в сградата на кметството в което се помещава и читалището! Кървавия харман,паметно ме посрещна в центъра на с.Житен.Разбрах идеята за построяването на мемориала от читалищният секретар.Изказах признателност и почит заставайки мълчешком пред неколцина жени под сянката на дърветата в парковата зона.Тръгвайки щях да пропусна да погледна в земята по плочите.Благодарно повторно се обърнах на изпроводяк .С последните си думи читалищната служителка ми даде паметен знак ,да погледна плочите по земята ,които символично олицетворяваха поминъка на хората и кръвта ,която ги бе изтръгнала от тази свидна земя. Някогашното училище и пансион за деца от цялата страна,тънеха в тишина и разруха.На покрива на пансиона се виждаше високо израснало дърво.Мълчаливо си казах, има надежда, има още живот... Така между болката и тъгата,видях сладостта и светлината в тези застаряващи,топящи се все още дишащи села
- Күн бұрын
Мило ми е мамо, драго ми е...през Добруджа да мина 23.10.2020 г.
- Рет қаралды 328
Пікірлер