Село Кокаляне е разположено в полите на Витоша, в най-ниските ѝ склонове и покрай р. Искър, по шосето София-Самоков. Намира се на 18 км от центъра на столицата, заобиколено от всички страни с планински хълмове, в котловина със 700 м надморска височина. Недалеч от него се намира Лозенската планина, с Урвишката крепост, Урвишкия и Кокалянския манастири. Кокаляне граничи с курортното селище Панчарево, чрез своя квартал „Кокалянско ханче“. Насреща му са водите на Панчаревското езеро и вишнатите над тях последни разклонения на Средногорието, отзад и в страни Витоша и Плана планина.
Името е променяно на Кокаляни, Кокалене, Кокаленя и пр. В песни и предания то е „Старото село Кокаляне“, „Царевото село“. След Освобождението в Кокаляне оцелелите къщи и родове са сравнително малко - около 15. По-известните са Кърлеви, Шаранкови, Мануилови, Гледжови, Тункови, Генкови, Белилови, Денковци, Цветкови, Караджови, Велеви, Велкови, Казакови.
През 1889 г. частна белгийска фирма построява електроцентралата до с. Кокаляне. В дола, образуван от течението на Искъра, се строи текстилна фабрика, но през 1930-те години е преобразувана в бакърена (медна) фабрика. Така бившата тъкачница (бакърена фабрика/ чугунолеярна) става поливна станция за тогавашния Земеделски професионален съюз, след това е болница за туберкулозно болни (изключително добри климатични условия за това заболяване), а днес е оздравително заведение за лица със ставни заболявания. Кокаляне е старо, но все пак младо селище. Съвременник на Шишманова България, на траки и Крумовите прабългари, на Лалуш Байрактар и Чавдар войвода.
Негізгі бет НИРВАНА на една ръка разстояние | NIRVANA at your fingertips
Пікірлер: 3