Преди година-две четох трисезонната книга на Искра Урумова и ясно си спомням колко приятно изненадана останах от нея. Бях се настроила, че ме чака вариант на враговете-любовници, което хич не ме въодушевяваше, но все пак ме гризеше любопитство в какво ще разцъфти този досаден шаблон на българска почва. И установих, че не само не ми беше досадна книгата, ами даже ми беше интересна. Най-вече заради митологично-фолклорната територия, в която е вплетена любовната история. Хич ме няма в тази тематика и доста се захласнах по самодивите и връзката им с природата, по разните обреди и сили, сериозно застъпени в книгата. Помня, че имах разни недоволства, най-вече от протяжно дългото пребиваване на двойката главни герои в разни луксозни къщи и дестинации, но за мен е важно как тази книга остави в съзнанието ми усещане за магичността, пропила земята ни. И да кажа освен това, че "Самодивски сезони" е като справочник на известните светилища и древни места в България. Имам чувството, че нито едно от тях не е пропуснато. 💥😊
@MariaIriIvanova
3 ай бұрын
Честити нови книжки. Напълно разбирам какво е да стоиш с часове и да умуваш коя книга да махнеш от количката в Озон.😂❤ Ще чакам с интерес мнение за всяка една книга.
@_Greymal
3 ай бұрын
Тъкмо преди 2 дни изиграх "Варварският бог". Сега само книги ири разглеждам :)
@Letmetellyou
3 ай бұрын
открадвам си Долината на щастливците - Милен Миланов, не бях срещала автора и творбата
Пікірлер: 6