Средновековният град крепост Житомиск
Днешното село Пастух е наследник на старо средновековно селище, за чието възникване няма запазени писмени сведения, но се смята, че то е едно от най-старите селища в Горнострумската област и Пиянец.
Днес от духовното средище Долна Сътеска няма запазени храмове, които да свидетелстват за някогашното му величие. Може би, църкви от този период, които могат да се свържат с него, са една средновековна църква в местността „Заград“, известна като „Св. Георги“ и вероятно храм, върху който да е била изградена късносредновековната църква „Св. Богородица“ в крепостта, спомената от К. Иречек.
За участта на тукашното селище по време на византийското иго няма писмени сведения. За него напомнят единствено някои намерени из околността монети от византийски императори. Но има податки, че преди да бъдат освободени земите от горното течение на Струма (края на XII в.) местното българско население е било подложено на редица изпитания. В писмените извори от XII-XIV в. се среща името на града-крепост Житомитск, който в наше време се свързва със средновековното селище и крепост край Пастух. За първи път той се споменава в един недатиран летопис на сръбските царе, в който се описват събитията от Третия кръстоносен поход (1189-1191 г.): „.....и расипа Грькомь градь Срѣдъць и Петръник и Землънь и Велбоуждь и Житомискь и Скопль и Лешекь и Градаць и Призрень“
Както разкриват изворите, сърбите, водени от техния велик жупан Стефан Неманя, оплячкосали и разрушили и Житомиск, заедно с други крепостите в района, при което населението им било прогонено. Присъствието на рицарите кръстоносци в Скринския пролом е засвидетелствано и от местната топонимия. Очевидно от тях е останало името на местността „Латински цръквища“, намираща се източно от Пастух, недалеч от средновековната крепост.
Земите по поречието на Струма стават отново част от българската държава при управлението на цар Калоян (1197-1207).
По-късно Житомитск се споменава в дарствената Мрачка грамота на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от 1347 г., с която българския владетел обдарява Ореховския манастир „Св. Николай Мирликийски“ край с. Пещера, Радомирско: "...вниограда въ Драуовѣ и другьi вниограда въ Скрниѣ...н другьi в Жнтомнтсѣ"
Църквата "Св. Богородица" се намира на около 3 км източно от село Пастух, в местността "Скалето", при средновековната крепост "Градището". Последната е разположена върху височина с два заоблени върха (северен и южен), която е оградена от три страни с река Струма. На южния връх са запазени останки от крепостен зид. Ц
История:
Времето на възникване на този старинен храм не е известно. Въз основа на ктиторски надпис, който е бил запазен при посещението на мястото от българския учен Йордан Иванов през 1906 г., се разбира че изписването на църквата е извършено през 1557 г. Според надписа, ктитори на храма са селяни от съседното село Блато. Текстът е публикуван в книгата му "Северна Македония" и гласи :
"Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много ..."
Й. Иванов отбелязва, че надписите в църквата, които са изписани на старобългарски език, е използвана сръбска правописна редакция, която е характерна за писмените паметници от западните български земи, писани през XIV-XVI в. Това се обяснява от факта, че в края на XIII в. и през XIV в. земите западно от Пастух периодично влизат в пределите на сръбската държава.
Oт ктиторския надпис се разбира само годината на изографисване на храма, а кога е била изградена самата църква, на този въпрос не може да се отговори с положителност. Ако се вземе предвид, че крепостта, в чийто подножие се намира храмът, се разпознава с известните от средновековните извори градове-крепости и доховни средища Долна Сътеска и Житомитск, то може да се приеме, че църквата "Св. Богородица" (или предхождал я храм) има значително по-стар произход (вероятно от IX-X в.).
Не се знае кога е била разрушена църквата, но има сведения, че в края на осмаското робство тя вече е била руина. През 1883 г. изследователят-историк Константин Иречек пише: "... Насреща се белеят основите на старо градище със зидове от стара църквичка...” Но макар храмът да е бил разрушен, местното население продълажало да почита светостта на мястото, което се превърнало в оброчище.
През 1969 г. пастушката църква "Св. Богородица" е обявена за паметник на културата от местно значение.
Facebook: / venci72
Strava: / strava
Негізгі бет Средновековният град крепост Житомиск
Пікірлер: 42