Тази нощ Странно нежна е тревата - топъл жив килим, да затворим ний очите и да помълчим. Аз на твоето рамо склоних глава, и кажи ми “Обичам”, но без слова. Тихо в мрака ще се срещнат нашите ръце, ще докосна само с устни твоето лице и ще слязат тогава звездите в нас, нека всичко да кажем без звук, без глас. Припев: Тази нощ, тази нощ, само наша, наша тя е, ще я помним ний до края. (х2) Аз рисувам с устни теб, мен рисуваш ти, от любов тревите светлина трепти. Светлина край нас трепти, ражда я любов, да, да светлина, да, да, от любов. Пазят ли тревите още нашите следи, има ли звезди в очите както и преди. Все така те докосвам аз без слова, все така те обичам, помни това.
Пікірлер: 6