Песните му - „над морето дълъг път поели“
Есе от д-р Олег Бенов - историк
Видин - Кърджали - София - все български градове на един човешки живот, живота на един рок музикант - Юксел Ахмедов. Или както всички се обръщаха към него - Юки.
Още тинейджър, той се превръща в групар и се прехласва от Битълс и Щурците. Трудовак в казармата. При онази система, хора с небългарски етнически произход не биваше да хващат оръжие.
Пианист, певец, композитор и аранжор - сърцето и душата му са свързани завинаги с музиката. Основател на популярната у нас през 80-те години на ХХ век група „Фоноекспрес“.
С нея той изпя:
"Песни мои - бели морски гларуси,
Песни мои - ветроходни паруси."
Не желае да става борец за свобода при възродителния процес - той е музикант и... приема името Юли Ангелов.
Той е скромен и смирен, държи на откровеното приятелство. Заради етническия му произход, някогашната власт пречи на групата да работи както в България, така и в чужбина. Това го довежда до отчаяние. Готов е да разпусне групата, за да не пречи на останалите членове. Те обаче отказват - от солидарност.
Атеист е, но при душевните терзания през прехода, открива за себе си Бога и Христовата философия. Той счита, че талантът е даден от Бог, за да се служи чрез него на хората.
Има музикална надареност и носи любов в сърцето си. Хората пък помнят песните му, помнят и групата.
Юксел е човек на каузите. Обича децата, работи с детски групи, включително със слепи деца. Подарявал е не едно и две свои произведения. Това го прави щастлив.
Музиката му докосва душите, въздейства, вълнува - и днес. Той изпя:
"Песни мои никога не спирайте,
От живота радостта събирайте.
С пълни шепи вие ги носете,
И щастливо слънцето ще свети."
Негізгі бет Музыка В памет на Юксел Ахмедов
Пікірлер