За членовете на Patreon, цялата аудио книга (безплатно) на този адрес:
/ barrycussel
=============
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните й синкавосиви очи се отвориха с мъка. Черната й лъскава коса се бе оплела около стройното й, загоряло от слънцето тяло. Неслучайно бе наричана от войниците в гарнизона «Грациозното коте». Красивото й лице винаги грееше от радост и на него бе изписана познатата на всички усмивка.
Но не и тази сутрин.
В стаята надникна слънчев, похотлив лъч и обля нежните й длани. От пръстена, който стоеше перфектно на безименния й пръст, се отрази същият този лъч и направи стаята още по-светла. Изкован от чисто злато, с форми, наподобяващи градински лабиринт, пръстенът излъчваше не само светлина, но и безгранична, доскоро девствена любов.
Девойката отметна копринената завеса на сводестото легло, седна и се пренесе за миг в нощта, изкарана на брега на морето.
Една, колкото щастлива, толкова и злокобна нощ.
Бе танцувала толкова много с момъка, когото всички наричаха Титос, че дори и сега, при този спомен, й се завиваше свят и приятни тръпки се разливаха по тялото й.
Пелопония бе дъщеря на гарнизонния началник на войската, генерал Максимус. Тя живееше с баща си от няколко години в новопостроения военен форт, на брега на морето, на остров Тасос.
Вечерта бяха празнували двадесетгодишнината й сред отбрано, макар малобройно общество на острова. Всички по-важни военноначалници и техните съпруги от областта Кавала бяха поканени на обилния и изпъстрен с много ястия и вино пир. Присъстваха и няколко местни велможи от острова, с техните половинки, няколко техни слуги и малка група музиканти и танцьори.
Титос бе един от танцьорите. Млад красавец, около двадесет и пет годишен, с великолепно изваяно тяло. Младежът обаче бе извънбрачното дете на Лудия Джакомо, безпощаден морски пират и местна, бедна вдовица на ковач. Никой не знаеше тази тайна, освен майката на Титос. За всички на острова, той бе син на обичания от всички «Майстора». Така бе наричан баща му, защото бе изкусен ковач на оръжия и фини златни изделия.
По-малко от година, преди раждането на Титос, обаче пиратът, заедно с бандата си от 40 кръвожадни главорези, бе нападнал острова и бе убил Майстора по много жесток начин. Бе отрязал главата му и я бе набучил на кол, като бе поставил на нея една току-що направена от златаря корона, с форми от маслинови, позлатени клонки. След което Джакомо бе изнасилил жена му, пред мъртвия поглед на набучената глава, но не я бе убил, а я бе оставил, за да отгледа заченатото му дете. Ако беше син, то той имаше планове за него. И така стана. Момчето растеше и Джакомо идваше от време на време на острова. Във вътрешността му, в голяма пещера бе построил и една от пиратските си бази. Докато се появи Изура, любовницата му. След това престана да идва.
Титос израсна с братовчед си и чичо си Йоргус в работилницата, като се учеше на ковашкия занаят. Чичо му също бе изкусен майстор, затова той научи и малкия Титос да върти добре чука още на единадесетгодишна възраст.
Майка му често не бе на себе си, викаше по кучетата и гледаше необичайно все в небето, като повтаряше името на убития си съпруг. Титос израсна, но така и не разбра истината за баща му и Джакомо. Когато бе на себе си, майка му все мислеше да му каже, но не й стигаше смелост. Отлагаше. Искаше момъкът първо да стане мъж.
Викаха му на прякор «Малкия Майстор». Красотата и добре скроеното му тяло не бяха незабелязани от жените на острова. Много знатни девойки идваха уж да им направи по някоя позлатена дрънкулка, но целта им бе друга. Искаха просто да го видят и да му се полюбуват. За тяхно разочарование, обаче Титос не им обръщаше никакво внимание, защото бленуваше само по Пелопония.
Титос обичаше да танцува в свободното си време, затова и го бяха приели в местната танцова група. По този начин имаше възможност да ходи във форта на представления, които забавляваха богатите и най-вече да вижда Пелопония, жената, за която копнееше и би дал всичко, само и само да може да я вижда и да се любува на красотата й.
За пръв път младежът можеше да я докосне, когато баща й я бе довел в работилницата. Тогава генералът бе влязъл сам и бе казал с усмивка, но и със строгост:
- Би ли могъл да направиш най-хубавият златен пръстен на света, за моята дъщеря, Пелопония. Ще ти се отплатя добре, Майсторе - и бе добавил: - Искам да има старогръцките мотиви, с лабиринтите. Лабиринтите, които водят към душата.
Титос бе казал тогава, с голямо почитание и притеснение:
- Аз не съм Майстора, генерале. Аз съм синът му. Но благодаря, че ме нарекохте така. Татко ми ще се радва, ако може да чуе, че ме наричат така.
Генералът се обърна към него и го потупа леко по рамото:
- Искам да й го подаря на рождения й ден, другата седмица. От какво ще имаш нужда, Майсторе?
Младежът се изчерви и смутено, но с леко забележима усмивка, каза:
Негізгі бет Фильм және анимация Част 01 -
Пікірлер: 1